Охлювът на стената странно напомня на „Петното на стената“ на Вирджиния Улф. Лъвът от сатиричния разказ на Курт Тухолски „Лъвът избяга!“ мутира в бяла мечка, която изследва модерния Берлин. Насекомото от „Преображението“ на Франц Кафка приема образа на домашна муха, която една сутрин открива, че се е превърнала в човек. Моделът на статуята на Венера от разказа на Проспер Мериме „Илската Венера“ работи като млада робиня в едно римско „стопанство“. „Анекдот от последната Пруска война“ на Хайнрих фон Клайст е пренесен в бъдещето, където последните четирима души воюват помежду си. Появява се и „Червената шапчица" в образа на Баба Червена шапчица. Молитвата на Ингеборг Бахман „Призоваване на Голямата мечка“ е смесена с мита за Ктхулу на Лъвкрафт, като резултатът е поема, която странно напомня на стиховете на Готфрид Бен. Тези оригинални разкази, които могат да се нарекат огледални изображения или мутирали в своята противоположност известни творби, свидетелстват за утвърждаването на един блестящ автор с безгранично въображение – и кой знае, може би за появата на нов литературен жанр.