Книга от серията "Безкрайна проза" на издателство "Леге Артис".
"Напълно инкрустирана в мен, повече отколкото би постигнала просто с една приятна външност, ти си гравирана във въображението ми, в бъдещето ми, в спомените ми."
Бившите любовници Адам и Луиз живеят на хиляди километри един от друг - той в Париж, тя в Монреал. В електронни писма те си припомнят раните от общото минало и си разказват новите си авантюри, предизвикват се да открият как се предизвиква любов. Но дали зад тази игра не се крие капан? Изобщо - какво е любовта? Химически процес или духовно чудо? Има ли нещо като любовен еликсир за отключване на страстта? Или, разполагаме с пълната свобода сами да избираме любовта? Ето това е истинският въпрос на този философски роман, но
Ерик-Еманюел Шмит избягва да даде отговор, като оставя читателя сам да размишлява. Както обикновено в творчеството му, и тук има препратки към "Опасни връзки", "Легендата за Тристан и Изолда", "Дон Жуан" и произведенията на Стендал и Фройд. Фин наблюдател на капризната човешка природа, Шмит ни подарява прекрасни страници, посветени на любовното чувство и мистерията на привличането.