Тази забележителна хроника на най-драматичното десетилетие (1956 - 1966) в художествения живот на България, изпълнена с напрежение, изненадващи обрати и морални изпитания, е ново потвърждение на старата хуманитарна аксиома: истинската духовна култура е възможна само там, където са осигурени благоприятни условия за свободно индивидуално творчество, където конюнктурната съобразителност и прагматичната изгода не са убили искреността и волята да се служи честно на една благородна кауза.

Димитър Аврамов (1929 - 2008) е един от най-известните български естетици, изкуствоведи и художествени критици. Завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор в списание "Философска мисъл" (1955 - 1960), заместник главен редактор на списание "Проблеми на изкуството" (1968 - 1980), научен сътрудник (1961) и старши научен сътрудник ІІ ст. (1972), ст.н.с. І ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 - 1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ. Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография "Естетика на модерното изкуство" (1969). Приносен характер има и монографичното изследване "Шарл Бодлер" (1985). През 1993 г. Аврамов събира десет студии, писани между 1968 и 1992 г. в книгата "Диалог между две изкуства".