„През годините са разказани много истории за дядо ми – повечето от тях са хумористични, но някои показват сериозност и смелост, присъщи на отдаден дисидент. Литературоведите пък откриват у него характерните черти на извисения поет. Изследвайки фактите от неговата биография, аз успях да видя как тези направления се съчетават в едно. Общото между тях е, че той всеки ден е работил неуморно за свободата на България и за запазване на най-чистия вид на нашата култура...
Възхитително е как неговата дейност не може да бъде спряна от делата ДОР и ДОН „Козел“. След като тиражът на „Люти чушки“ е изгорен, неговото творчество е системно отказвано. Но за сметката на това епиграмите му се превръщат във фолклор и се разпространяват от уста на уста из цяла България дори сред хора, които не четат книги“
София Стоянова
–
Донева