Разказвачът или разказвачката в Кървава книга не се идентифицира нито като мъж, нито като жена. Израснал/a в швейцарско предградие, сега той/тя живее в Цюрих, освободен/а от тесните рамки на произхода си и чувстващ/а се комфортно в небинарното си тяло и собствената си сексуалност. Но след като баба му/й попада в лапите на деменцията, главният персонаж се сблъсква с белите петна в своето минало. Защо има неща, които са премълчавани в семейството? Защо бабата трудно се разграничава от рано починалата си сестра? Какви тайни стоят зад нежеланието на майката да се говори за всичко това? Не е ли време да се разбие тази култура на мълчанието? Много от отговорите излизат наяве, след като проследява фамилната история по женска линия. Романът е акт на освобождаване от носените с поколения травми, свързани с полова и социална принадлежност.