Един дрозд запява в акацията. Песните на птиците повече от всичко друго ми напомнят как нещата изглеждаха преди. Дроздът винаги звучи сякаш току-що се е изкъпал в прахта на пътя, нали? А косът с лъскавите си черни пера все едно излиза от някое езеро, но когато отвори човката си е тъкмо обратното. Песента на коса е суха. А дроздът пее сякаш е оцелял корабокрушенец, сякаш е плувал, плувал, докато стигне отсамната страна на нощта и тъкмо е долетял до дървото, за да отърси капките от гърба си и да разгласи: „Тук съм!“.
***
На пазара в Атина, един сляп грък слуша гласове и разказва истории. Ето, това е гласът на Нинон, тя е на двайсет и четири и скоро ще се омъжи за Джино. Баща ѝ, Жан Фереро, е тръгнал от Алпите и пътува на мотора си през долината на По. Майка ѝ, Здена Холчек пристига от Братислава с автобус. Всички ще се срещнат в малкото селце на име Горино, където По среща морето и където Нинон ще се омъжи за Джино. Там, на сватбата, докато танцуват, всички заедно, болката от онази трагедия, пресякла живота им, макар и за малко, ще олекне.