В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Плашеща безплодна пустиня – ето визията за Европа, обща за по-старото поколение поети.
Ян Полковски доживява вече не заплахата, а случващата се катастрофа на западния свят, чийто символ е пламтящата катедрала „Нотр Дам“ или унищожаването на „неправомерните“ книги на Астрид Линдгрен в Швеция.