"Надеждата
Какъв е този град, изграден от бял камък? Тихи пролетни градини, розов цвят на праскови и чудни дворци сред градините. Прохладни фонтани оросяват нежната тънка трева и къпят мраморните статуи. Сребърни птици летят над дърветата, чуруликат и техните малки гласове глъхнат в облачния дим. Висока крепостна стена от гранит със стройни червени бойни кули опасва съкровището, което вековете са трупали сред полето. Два огромни лъва от бронз с жадни очи стоят пред широко отворената порта, която извежда на юг, и гледат към равното поле. А полето се вълнува и надига като море пред буря, като градоносен облак."
Из книгата