Опитала е всичко: от чайове преди лягане през тапи за уши и тъмни завеси до хапчета. Но нищо не помага. В 24 глави, колкото са часовете в денонощието, Брехе Хофстейде изследва съня, който в нейното детство ѝ е бил естествен като дишането и който се е изгубил някъде през годините. Опирайки се на личния си опит, тя умело преодолява пропастта между науката, литературата и историята и разглежда връзката между тялото и ума, хората и модерността, индивида и обществото – за да заключи, че ако нещо трябва да се промени, то не е дебелината на възглавницата.
Хофстейде успява да намери свой начин да пребори безсънието, но не дава съвети.