Седмица преди да почине, Любен Дилов - син ми се обади. Четял книга със спомени за български писатели от Петер Юхас. И вътре намерил редове за мен.

И тогава Любо Дилов - син ми подхвърли: "Ти толкова неща и анекдотични ситуации знаеш за български писатели, защо не седнеш да напишеш такава книга?"

Месец след този разговор Любо Дилов - син си отиде от този свят. И този разговор с него все повече ми звучи като поръчка.

И, ето, сядам и започвам тази книга.

Сигурен съм, че няма да легнете от смях, докато я четете. Защото такава книга не се чете от правостоящи...

За целта - легнете и продължете да четете.