„И все така…“ Дария Манева продължава да следва пътя на преоткриването. В началото той е с привкус на реалното и с неосъзнат копнеж по неизживяното. Първите творби бележат опита за искрено, непринудено споделяне на представата за света и духовното начало в него. По-късно, в академичната атмосфера на СУ „Климент Охридски“, се осъществява задълбоченото вникване в света на литературата, за да се превърне то в неутолима жажда за още и още живителни глътки…

Сега пътят е по-ясен, по-вълнуващ, изискващ отговор на все по-наболели въпроси.Той продължава в класната стая, намерил пристан в широко отворените юношески очи. След това се превръща в най-трудния път – този към себе си. Но някъде по средата му все повече се чува шумът от нарастваща приливна вълна, стаявана дълго през годините в дълбините на съзнанието. Избликнала на повърхността, пречистена от тревоги, болки, страхове, окъпана от светлина, тя вдъхва живот на поетични образи, на познати и непознати светове, на всичко, което се е съхранило в ковчежето на паметта…

Една след друга се раждат стихосбирките: „Дали ще има“ (2009), „Равновесие“ (2012), „По следите на времето“ (2014), „Пътеки“ ( 2016), „Пулс“ (2017), „Накъде“ (2018), „Възможното“ (2019), „На разсъмване“ (2020), „Надежда за светлина“ (2021), „Очакване“ (2022), „Може би…“ (2023), „Някой ден…“ (2024), „Преодоляване“ (2025).

Поезия и проза зазвучават в хармония в новата книгата на Дария Манева „И все така…“. Тя е попила от тревогите, радостите и мъдростта на пътя. Да бъде честит часът на нейното тръгване, а той, пътят, да бди над нея!