„След дългото мислено писане Стрела беше стигнала почти в края на „Изтървам края на края”. На същата тази: нейната, бая силно и дълго промечтана, пряко - промечтана книга... След като бе написала в миналия век разножанрови творения и много на брой невзрачни разкази и... И за съжаление или не, само един, единствен наистина беше забелязан. Като истински балансьор между нейната минимална гордост и нейната временна удовлетвореност. И въпреки всичко успешно публикуван разказ, ...като залутан самотник, като един единак разказ от същите онези съвсем невзрачните... През онези, предишните времена... онези от миналия век, или грубо и на едро казано - от миналото хилядолетие...”
- из книгата