ТИХО КАТО В ЦЪРКВА
Искам да е Тихо.
Тихо като в Църква.
Да е Тихо - Честно.
Да е Тихо - Смело.
Тихо - Съкровено.
Като във Параклис.
И като Причастие.
Да се чува само огънят на Свещите.
Да разкъсам Старото и да го изхвърля.
Да остана гола.
После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно.
В изповед гореща да склоня главата си.
В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен.
Да простя на другите.
Да простя на себе си.
Тихо да приседна с Благодарност Свята -
С обич и към Другите.
С обич и за себе си...