Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.

Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.