Това е новата (четвърта) книга с поезия на Васил Балев.
Васил Балев (роден през 1985 г.) е автор на книгите със стихове
Злак (2011),
Стихотворения (2014) и
Тежест (2019).
Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и „Иван Николов“.
Пиесата му
Свлачище е номинирана за „Икар“ за драматургия. Текстът е поставен в Театрална работилница „Сфумато“.
2:58 възможно е да се събудиш през нощта и да откриеш, че едната ти ръка се е загубила да се опиташ да отидеш до прозореца но да не можеш да си спомниш как да видиш, че луната е разляла локва мляко върху пода и мисълта ти като попова лъжичка безпомощно се лута там възможно е да се почувстваш толкова самотен че да поискаш да си бебе, спящо в стара ваза което смуче уморените цветя в един момент ти вече нямаш правото да казваш „аз“ въпросът „кой“ е капка в неизвестно езеро чиито концентрични кръгове съвсем естествено заглъхват какво си ти осакатен човешки торс, изровен от съня на който след две хиляди години някой учен би придал комично завишена стойност и въпреки това отнякъде животът стърже като разнежваща съблазън наясно си, че твоята ръка е заживяла под леглото че в този миг си води записки, напълно независимо от теб и ти почти се умиляваш, като виждаш как нейният ужасно грозен, тенекиен пръстен (кой знае откъде го е намерила)
едва-едва проблясва в тъмнината