„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, журналист в периферни провинциални издания, иска да стане не само софийски, но и световен писател. Няма на какво друго да разчита, освен на таланта и на своята откровеност в търсене на истини. Сблъсъкът с новата среда е понякога екзистенциално трагичен, но Светльо успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели са премълчали.