Откъс от романа на Георги Тенев „Български рози“ 23 май, сутринта „Поставен в безизходица, човек усеща перверзния чар на отчаянието. Почти без инвестиция на енергия, по напълно икономичен начин отчаянието може да доведе до крайности, каквито нито геройството, нито фанатизмът предизвикват.“
Лия затваря книгата. Никога не е разбирала защо баща ѝ чете такива неща, не е успявала да хареса нито една от книгите, които той посява из къщата. Лия затваря дебелите твърди корици и оставя книгата на масичката до тоалетната чиния, напряга още веднъж корема си. Изправя се, избърсва дупето си, пуска водата, капакът на японската чиния се затваря, водата шурти като водопад в пещера някъде под краката ѝ. Измива се пред огледалото, оправя косата си, хвърля памучната кърпа в плетения кош от бамбук, откъсва със зъби дъвката, която е залепила на огледалото, отваря вратата и излиза навън.