Монографията в два тома изследва партизанското движение в днешните граници на страната.

В годините преди 1989 г., но и след нея то целенасочено е представяно силно идеологизирано, което прави научното му проучване много трудно, но и належащо. Авторът проследява възникването на партизанските сили, тяхната организация и развитие между юни 1941 и 9 септември 1944 г. Обърнато е внимание на сложния въпрос за броя на партизаните в България, техните загуби и не на последно място – как загиват партизаните.