Тя помни

На П.

Тя тогава прошепна в ухото ми

име на някакъв непознат

който носел моите дрехи

обитавал моята стая

пиел от моята чаша

скитал по моите пътища

стенел от моята болка

сънувал моите спомени

изричал моите думи

и щял да умре с моята смърт

бях го изгубил като игла

в купа сено ала тя за щастие

помни.