Човек нищо не създава и нищо не доказва, а само открива онова, което винаги е съществувало.

Цялото човешко познание е игра на видимости и предположения, докато истинското знание е отвъд „видимия“ хоризонт, който малцина успяват да прекрачат и да погледнат света през очите на вечността, т.е. да излязат извън времето.

Попитали един мъдрец какво е истината, а той отговорил:

- „Истината е онова, което виждате и приемате за дадено."
- Един, който стоял настрана, се обадил: -„Нима истината не е онова, което е пред очите ни, но човек не го вижда?!"
- Мъдрецът не отвърнал нищо, а само се усмихнал загадъчно...

Човек трябва така да живее, че всеки епизод от неговия живот да се превръща в успешно затворена страница.

Само тогава животът ще продължава своя ход по възходяща спирала и ще изпълни целта си.

Честит е онзи, който е живял според онова, над което времето няма власт.