Много ми харесва как Мишо няма представа какво става. Но не спира да се опитва да разбере. Смешна книга, написана с вкус и мярка. Прочетете я, ако обичате.

Елена Телбис

Това е книга, забравена на последната седалка в трамвая. Посягаш към нея с усещането, че тя просто е на някой друг. Ако не ти отиват бяла яка и маншет обаче, тя ще ти отива. Тук никой не е сресан и в нищо не е оправдан. Тук младостта не е морална дилема и ти си разказан от чужди спомени и ситуации; проследяваш скимтежа на едно момчешко сърце и отплуваш от самосъжалението, изпълвайки се с прошка към глупака, който си. И докато голото момчешко сърце тупти в ръката ти, не може да не се попиташ: а аз какво направих с моето?

Димана Йорданова