За вида на перото, с което пишеше, не го беше грижа, изобщо не държеше на „знаменцето“ на перото – важно бе върхът, стволът, да бъде срязан под подходящ ъгъл и ясно да изтегля буквите. Какви ти горди, прославени албатроси, нагледали се на морски вълни и скали, облени в пяна! Какви ти надути, накокошинени тетреви от древни лесове, възгордели се и с времето забравили, че принадлежат към семейството на кокошата порода! Да не говорим за надценените дворцови пауни, издигнали се още …
Съвременна световна литература