Проектът „Под езика“ свързва нишките на два типа комуникация – писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на интерпретирането му.
Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две епохи в писмената традиция – между буквите, които ползваме да пишем, и изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в кротката провокация и поканата към зрителите да четат. Да използват въображението си и да откриват кодираните в изображенията идеи.

От автора

Какво определя дали една дума ще се превърне в архаична? Дали загубата на реалността, която обозначава, или нарастващото ни парадигматично въображение? Как се разполагат тези архаични думи сред света ни днес, когато можем да ги сравним и заменим с толкова много други, когато можем да отворим толкова много други речници?

Нели Станева